разпъване

Разпъването на Исус – римската практика
През 1968 историческата истинност за разпъването на Исус прави още една крачка напред. Открит е масов гроб в Израел, съдържащ 35 тела на мъже, всеки от които е умрял от жестока смърт около времето на еврейския бунт срещу Рим 70 г. сл. Хр. Надписът определя един от мъжете като Йохан Бен Ха’галгол. Изследването на костите му от специалистите от медицинското училище в Хадаса определя, че този мъж е бил около 30 годишен, 168 см висок.

Тези изследвания показват също, че човека е бил разпънат по начин, подобен на разпъването на Исус. Един голям клин е бил забит през двата крака, обърнати да сочат навън, за да може пирона да бъде забит в Ахилесовата пета. Клинове са били забити и в долната част на ръцете, точно под китките. Изследването на костите показва също, че краката на мъжа са били строшени под колената. В Йоан 19:31-33 четем, че римските палачи ускорявали смъртта на разпънатите жертви, чупейки краката им – това причинявало бързо задушаване, тъй като вече не можели да се надигат на крака, за да дишат.

Друго археологическо откритие, датиращо около първи век сл. Хр., е неизвестна кост от пета, открита в гробница в Ерусалим. Сега притежание на израелските органи за антики и показвана в израелския музей, тази вкаменелост всъщност има огромен клин, все още забит в петата. Изглежда, че войниците са удряли кокала, когато заковавали жертвата на кръста и не са можели да премахнат клина, когато са смъквали тялото за погребване.

Разпъването на Исус – повече непреки доказателства
Разпъването на Исус не е споменато в свитъците от Мъртво море, но древните ръкописи изявяват, че и евреите, и римляните мразели практиката на разпъване, поради нейната прекалена жестокост. Свитъците също обясняват, че разпъването е било форма на смъртно наказание, предназначена за робите и онези, които заплашвали Рим. Това обяснява защо Понтий Пилат избира разпъването като наказание за Исус Христос, тъй като Исус претендира за форма на „царуване”, която заплашва онези с религиозна и политическа власт.

През 1878 е намерен каменен запис в Назарет на декрет от римския император Клавдий. Официалният декрет обявява, че гробовете не трябва да бъдат премествани или телата да бъдат премахвани. Наказанието за нарушителите било смърт. Интересното е, че тази каменна плоча датира около 50 г. сл. Хр. и преди това ограбването на гробове не се е зачитало за престъпление. Клавдий вероятно издава декрета в резултат на смута, причинен от по-раншното проповядване на възкресението на Исус, което всъщност причинява големи размирици през 49г., когато невярващите юдеи заявяват, че тялото на Исус е било откраднато от Неговите последователи.

Разпъването на Исус – присъдата
Разпъването на Исус, както е представено в новозаветните евангелия, е в пълно съгласие с откритията, изтъкнати в това кратко описание. Тези находки дават непряка поддръжка на всички директни доказателства за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос.

Tweet

Следвайте ни на:

---