Историческият Исус

Историческият Исус: Непроменящата се реалност на писанията в Новия завет
Когато се изследва, движението „Исторически Исус” през последните 100 години не открива нищо, което да подкопава записите в Евангелието. Няма „нови доказателства” в подкрепа на идеята, че Исус е бил просто „добър човек”. Няма „нови доказателства”, които да развенчаят записите за чудеса и възкресението на базата на нов анализ на „митологическата теория” в продължение на дълъг период от време. Точно обратното, последните открития потвърждават повече от всякога естеството и съдържанието на новозаветните записи. Всъщност, с изключение на разпространяваното от основните медии, тенденцията през последните две десетилетия е либералните учени да стават по-консервативни в мненията си относно надеждността на новозаветните записи, а не обратното. Последните находки в археологията показват по-голямо (не по-малко) съответствие в детайлите за времето, културата, религията и политиката по времето, когато Исус пребиваваше на земята. В същото време, достоверността на библейския ръкопис е минала много крачки напред (не назад). Дали тези неща доказват чудесата или възкресението на Исус? Не. Обаче, когато тези неща се комбинират със записите с историческа точност, месианските пророчества, растежа на ранната църква, християнските гонения и извънбиблейските източници, виждаме мощно доказателство (не митология) в основата на твърдението, че авторите на Новия завет са били очевидци на самите събития.

Например, ние знаем от източници извън Библията, че апостол Павел умира по времето на преследването от Нерон през 64 сл. Хр. Знаем също така, че Павел е бил все още жив в края на Деяния, така че Деяния трябва да е написано преди 64 сл Хр. Тъй като Деяния е продължение на Евангелието на Лука, ние знаем, че Евангелието трябва да е било написано още по-рано. Всеки учен, включително и тези в движението „Исторически Исус”, ще ви каже, че Евангелието на Марко предшества Евангелието на Лука. Това подкрепя написването на Марко през 50-те г. сл. Хр., само две десетилетия след разпятието на Исус. Извън евангелията няма законен учен, който да спори, че Павел е написал Римляни в средата на 50-те. Защо това е важно? Защото Павел заявява, че Исус е възкръсналия Син на Бога в първите редове на това новозаветно писмо. Галатяните е друго безспорно писмо на Павел, написано в средата на 50-те. Защо това е важно? Защото Павел обсъжда взаимодействието си с Петър и Яков, двама от първоначалните ученици на Исус, най-малко 14 години по-рано в Галатяни 1:18 и 2:1. И накрая, в 1 Коринтяни 15:3-8, Павел прави най-ранния запис в християнската вяра, че Исус умря за нашите грехове, беше погребан и беше възкресен от мъртвите три дни по-късно. Защо този ранен запис е толкова важен? Тъй като учените, използващи историческите записи за Павел и ранните му пътувания до Дамаск и Йерусалим, определят горното за написано през около 35 г. пр. Хр., само 3 до 5 години след смъртта на Исус Христос.

Историческият Исус: Истинските записи
Движение „Исторически Исус” смята, че Евангелията са били подправени или сериозно изкривени, тъй като историите за Исус се променили в края на 1-ви или в началото на 2-ри век. Въпреки това, тази теория не е подкрепена от доказателства. Отново и отново авторите на Новия завет твърдят, че са свидетели на факти, давайки подробни географски, политически и културни детайли в подкрепа на написаното. Целият ръкопис с доказателства, представен по-горе, е драматичен, защото установява, че основната християнска доктрина се развива твърде бързо, за да може мита да се намеси и да наруши историческия запис, особено когато толкова много свидетели са били все още живи, за да противоречат на съмнителни грешки или митове.

Tweet

Следвайте ни на:

---